Пещерният още не човек Щщд спря и се замисли. Нещо му се правеше, но какво…
Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стовари там, дълго го доутрепваха, после драха, рязаха, ядоха, ядоха, ядоха…
Е, налагаше се част от изяденото да се върне в природата…
Само че не му се клечеше така безцелно. Отдясно пещерната стена надвисваше застрашително, отляво течеше ручей. Нищо интересно…
А скучнооо…
И Щщд посегна към струпаната купчина, загреба и нанесе първата черта върху скалата…
Мамут, щраус, мечка… Като живи…
Така се роди изкуството…