СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал някол­ко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюда­ваш. Но и в двата случая някой от учениците ще чукне с молив по статива и ще рече:
- Бай Иване, вдигни главата малко нагоре, не клюмай. Или пък: -Завърти главата към прозореца.
Учителят излезе, остави ги да рисуват сами, а те си приказват, бо­ричкат се, не им се работи. Само девойчето с очилата се е вторачило в мен и не поглежда настрана. Ама затова и най-хубаво ме е нарисувало, приличам си много. Ето на, Гошо, който непрекъснато говори и се смее, закача се, прилепи се за Даринка и я прегърна. Пред всички я прегърна. Шушне ù в ухото, а тя се усмихва и вместо да го плесне през ръката, и тя го прегръща. Хич не се смущават. Предния час я целуна даже. Абе какво ще се смущава от мене, те пред учителя си го правят, ...