May 2, 2010, 4:06 PM

Съвест 

  Prose » Narratives
817 0 4
9 min reading
СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал някол­ко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюда­ваш. Но и в двата случая някой от учениците ще чукне с молив по статива и ще рече:
- Бай Иване, вдигни главата малко нагоре, не клюмай. Или пък: -Завърти главата към прозореца.
Учителят излезе, остави ги да рисуват сами, а те си приказват, бо­ричкат се, не им се работи. Само девойчето с очилата се е вторачило в мен и не поглежда настрана. Ама затова и най-хубаво ме е нарисувало, приличам си много. Ето на, Гошо, който непрекъснато говори и се смее, закача се, прилепи се за Даринка и я прегърна. Пред всички я прегърна. Шушне ù в ухото, а тя се усмихва и вместо да го плесне през ръката, и тя го прегръща. Хич не се смущават. Предния час я целуна даже. Абе какво ще се смущава от мене, те пред учителя си го правят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Random works
: ??:??