9 мин за четене
СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал няколко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюдаваш. Но и в двата случая някой от учениците ще чукне с молив по статива и ще рече:
- Бай Иване, вдигни главата малко нагоре, не клюмай. Или пък: -Завърти главата към прозореца.
Учителят излезе, остави ги да рисуват сами, а те си приказват, боричкат се, не им се работи. Само девойчето с очилата се е вторачило в мен и не поглежда настрана. Ама затова и най-хубаво ме е нарисувало, приличам си много. Ето на, Гошо, който непрекъснато говори и се смее, закача се, прилепи се за Даринка и я прегърна. Пред всички я прегърна. Шушне ù в ухото, а тя се усмихва и вместо да го плесне през ръката, и тя го прегръща. Хич не се смущават. Предния час я целуна даже. Абе какво ще се смущава от мене, те пред учителя си го правят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse