С моята приятелка сме на следобедно кафе в парка. Късна есен, нежно слънце, ароматно кафенце... и едни намръщени хора… Айде, възрастните ги разбирам, ниски са им пенсиите, ама другите, пред заплата ли са, та са толкова унили. Икономическа криза, разбирам, световна, ама и в парка чак, е това някак не ми харесва.
- Да ти се оплача от мойта щерка.
- Айде, започва се кризата на средната възраст. Няма ли да се научим само да се хвалим?
- От какво, ма?!
- Не, бе… просто за разнообразие. Разказвай, обичам да ми се оплакват, така разбирам, че има по-зле и от мен. Какво е направила нашата принцеса?
- Няма такова дете, ей, на нищо не я научих. Мързи я милата да гледа. Цялата се е метнала на баща си.
- Какви ги говориш, нали миналия път ми каза, че той много ти помага и ако не е той...
- Аз ти казвам като беше млад. Сега съм го научила на това-онова.
- Свекърва ти не е успяла, но ти!!!
- Не ме прекъсвай, моля те, че съм бясна. Свекито… но това е друга тема.
- За нея другия път, знам. Разнообразяв ...