Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.

- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде дълголетие или просто да ви пази от зло. Използвайте го разумно. - той подаде амулетите на Хиполио. Те представляваха порцеланово малко шишенце с красива гравюра на атланти и Елипша. Монахът ги постави на врата на всеки един от тях.

- Този амулет ще ви напомня за нас. А сега, след като се нахраните, е време да продължите обиколката си из долната земя. Поздравете брат Хиларкон. Нека Създателят бди над вас и ви пази от беди.

- Благодарим за всичко!

    Групата се качи отново на мотрисата в метрото и потегли.

- Да кажем довиждане на Атлантида.

- Довиждане, не сбогом, Тяна. Тя е там! И винаги ще бъде там! Ние ще знаем! - Алекс гледаше замечтано.  - Никога няма да забравя тази нощ, Тяна! - прошепна му тя тихичко в ухото.

- Аз също, любов моя, аз също. - отговори ù той и нежно я погледна.

   Мотрисата зави в друг тунел към северното Черноморие на България. Метро станцията бе на час път. Мотрисата навлезе в нов тунел и спря на перона.

- Да слизаме. - отец Иван ги поведе по друг тунел. От двете му страни, освен стенописите, имаше огромни ниши с мумифицирани тела, облечени  в старинни дрехи.

- Това са потомци на траките - покрай тях минаха двама мъже, облечени в бели престилки.

- Добър ден. - поздравиха те и отвориха голяма врата. Вътре имаше лаборатория - виждаха се колби, епруветки, зародиши в стъкленици наредени по рафтове.

- Това е биологичната ни лаборатория. Тук се правят изследвания. А зад следващата отбивка се намира гробницата на Чингиз Хан. - стигнаха и до портите на гробницата, където отпред като на стража стояха оловни войници в цял ръст, с пълно бойно снаряжение и монголоидни черти. Броните им лъщяха сякаш са чисто нови, държаха мечовете в една ръка и копия в другата, готови да ги използват. Гробницата бе огромна. Пълна с оловни войници в цял ръст в строй и с всички оръжия. Имаше палатка вдясно, а под нея огромна маса със сервирани блюда върху нея. Имаше чаши, чинии, прибори, огромни тепсии, малки подноси, гарафи, бокали от злато и сребро инкрустирани със скъпоценни камъни…  Имаше огромен стол с царствени атрибути. По средата на залата имаше златна колесница, в която бяха впрегнати шест оловни коня украсени с красиви юзди. Върху колесницата имаше оловен ковчег.

- Тук почива в мир великия владетел. - капитан Петков гледаше с възхищение. Личеше си колко бе запален той от цялата тази сцена. Разгледа с интерес оръжията и броните.

- Да продължим нататък

        Вървяха покрай мумиите в нишите, а те сякаш им разказваха истории. Някои бяха с по-богати одежди, учудващо запазени, дори  със златни накити по ръцете и врата, и по главата дори. А други бяха в парцали, разядени от времето.