Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде дълголетие или просто да ви пази от зло. Използвайте го разумно. - той подаде амулетите на Хиполио. Те представляваха порцеланово малко шишенце с красива гравюра на атланти и Елипша. Монахът ги постави на врата на всеки един от тях.
- Този амулет ще ви напомня за нас. А сега, след като се нахраните, е време да продължите обиколката си из долната земя. Поздравете брат Хиларкон. Нека Създателят бди над вас и ви пази от беди.
- Благодарим за всичко!
Групата се качи отново на мотрисата в метрото и потегли.
- Да кажем довиждане на Атлантида.
- Довиждане, не сбогом, Тяна. Тя е там! И винаги ще бъде там! Ние ще знаем! - Алекс гледаше замечтано. - Никога няма да забравя тази нощ, Тяна! - прошепна му ...