Sep 9, 2016, 8:09 PM

Таксидиот 

  Prose » Narratives
1506 1 8
8 мин reading
ТАКСИДИОТ
Не можех да не спра на стопаджия в черно расо. Божи човек! Уж имаше само една малка чанта в краката, а домъкна още два големи сака от канавката! Метна и едно расо на задната седалка:
— Да съхне, че е още влажно. Прах се в реката.
— Аз съм за Априлци.
— За Горна Оряховица — сподели отецът.
— Значи — до разклона за Троян!
— Казвам се Петър — протегнах ръка и го огледах набързо.
Късо подстригана брада, подкастрени мустачки, калимявка, косата — вързана отзад на опашка.
— Павел — таксидиот.
Не знаех какво означава. Реших, че е някакъв църковен сан.
— Означава пътуващ монах — прочете мислите ми отецът.
— Не знаех! — признах си. — Как е правилно да Ви викам: отче, дядо попе... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев All rights reserved.

Random works
: ??:??