Jan 29, 2011, 6:25 PM

Танцът на сънищата 

  Prose » Narratives
818 1 0
4 min reading
Огромното кълбо се преполовява, като половината му част потъва в бездънния океан, а другата остава, макар и за кратко, да хвърли последните си приветливи лъчи над света. Вълните блестят от златистия залез. И сякаш от брега до слънцето има златна пътека и ти се иска да я изминеш, колкото и дълга да ти се струва тя. Чува се шуменето на непокорните вълни, блъскащи се в ниските форми на скалите на отсрещния бряг, сякаш хор от езеряни пее тъжните си пeсни за любовта.
Тук е по-тихо. Седнала на брега, върху все още топлия пясък, гледам в далечината, виждащите се като малки точки, кораби и лодки, пресичащи Слънцето.
Усещам как въздухът става по-топъл и по-приятен, макар и да подухва лек ветрец. Някой ме доближава.
Не, няма нужда да се обръщам, за да разбера кой e, аз знам. Знам, защото съм го сънувала, защото съм си мечтала за него, защото всяка първа мисъл преди да заспя беше за него. Сяда до мен и се вглежда, също като мен, в далечината. След миг, бавно и внимателно улавя ръката ми и се изпр ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Random works
: ??:??