Огромното кълбо се преполовява, като половината му част потъва в бездънния океан, а другата остава, макар и за кратко, да хвърли последните си приветливи лъчи над света. Вълните блестят от златистия залез. И сякаш от брега до слънцето има златна пътека и ти се иска да я изминеш, колкото и дълга да ти се струва тя. Чува се шуменето на непокорните вълни, блъскащи се в ниските форми на скалите на отсрещния бряг, сякаш хор от езеряни пее тъжните си пeсни за любовта.
Тук е по-тихо. Седнала на брега, върху все още топлия пясък, гледам в далечината, виждащите се като малки точки, кораби и лодки, пресичащи Слънцето.
Усещам как въздухът става по-топъл и по-приятен, макар и да подухва лек ветрец. Някой ме доближава.
Не, няма нужда да се обръщам, за да разбера кой e, аз знам. Знам, защото съм го сънувала, защото съм си мечтала за него, защото всяка първа мисъл преди да заспя беше за него. Сяда до мен и се вглежда, също като мен, в далечината. След миг, бавно и внимателно улавя ръката ми и се изпр ...