Татко, ти си боклук
Скъпите заведения, разбитите улички, дупки, бараки, кучешки лайна, магазини за алкохол и заложните къщи гледаха Дария и се редуваха, докато тя минаваше покрай тях. Само преди ден беше изгубила единствената си приятелка - нейната мила майка, която до последния си ден стоеше над шевната машина. Двете бяха сами.
Как животът се преобръща за броени часове. Как днес един човек е тук, а утре го няма. Как ти осъмваш сам, а ежедневието продължава да тече. И не му пука какво се е променило и какво си изгубил. И на другите не им пука.
Дария пушеше цигара след цигара, вървеше и се усмихваше на хората. Никой не знаеше какво преживява. Никой не знаеше как погреба майка си, а след няколко часа вече танцуваше на студения пилон и пълнеше очите на неудачниците в стрип-бара.
"Курва" ли беше Дария? Така я наричаха всички, които я зяпаха като парче месо и хвърляха по някоя банкнота в краката ѝ, докато танцуваше. Според повечето хора тя беше точно такава. И това беше единственото, което ...