Погледът ми се спусна надолу по отсрещната сграда. Низините не се виждаха от мъглата и тесния поток аеромобили. Погледнах нагоре - никой не може да различи дали е ден или нощ. Мегаполът излъчва толкова много топлина, светлина и енергия, че естествените лъчи на слънцето почти никога на достигат гражданите му. Аз обаче прекалено добре знаех, че е сутрин и, че трябва да вървя на работа.
Докато тоалетната чиния сама се грижеше за всичките ми нужди от утринна бодрост и свежест, плюс задължителния медицински преглед, успях да проследя съвсем накратко новините. Триизмерният образ в средата на помещението беше лош. Трябва скоро да сменя филтъра, иначе съвсем ще се откъсна от околния свят. Задовлих биологичните си нужди, компютърът показа малко над средното количество холестерол и предписа концентрат от билки за през деня. След една единствена гласова команда банята се преобрази на хол с просторен панорамен прозорец. Колкото и да е подтискаща, гледката на Мегапола има своето очарование. Късметл ...