Те са скрити... зад прозорците
Домове с лъскави, но най-често, проядени от времето фасади. С нищо неразличаващи се от тези до тях, срещу тях, на съседната улица, или в другия град, или село.
Прозорците им са като очи, които нищо не пропускат, но някои от тях са слепи. Сякаш няма никой зад тях, но всъщност не е така.
Често дори и само на сантиметри от гладките им повърхности лежат хора. Стаята е напоена с дъх на фекалии и урина. А те бавно догарят...
Прозорецът за тях е непостижима цел, портал към друго измерение, от което всъщност, частица доскоро са били и те.
Животът им измерва в интервалите между храненията, които често са по-дълги от цялото време на света.
Иначе се грижат за тях - хората които срещате по улиците, а може и да познавате такива. Те са тяхното семейство...
И чакат да умрат...
Нямат търпение да спрат да сменят памперси, да хранят с лъжичка, да чуват стонове от болка, или виковете на лудостта и деменцията...
И понякога чувате камбаната. Неведнъж е за някого от тях, отървал се, както се казва, защото не рядко ръката, която е държала тяхната, ги е удряла, а гърлата, които са хранили, децата, които са отгледали, се превръщат в демоните на болката, ужаса и наказанието...
А прозорците мълчат. Те виждат и навътре, но са перфектните свидетели!
А вие... вие просто минавате покрай поредната къща...
15.09.2023.
Една съседка роднините й я оставиха да умре от глад и в... сещате се...
В зората на демокрацията...
Темата ми е Супер лична, няма да влизам в диалог с никого!
Баща ми от 2010 година е на легло, но в условия, които са на светлинни години от описаното.
Но в описаните условия само в моето село в момента има поне трима човека. Преди години ходих на посещение при мой бивш учител - дори не можах да вляза в стаята му, Бог да ми прости.
На една жена от село семейството й бе отредило по едно кисело мляко на ден, плюс кутия бисквити за два такива. Държаха я и вързана за леглото. Тъй като е близка с майка ми, същата ходеше понякога да я види и поговори с нея. Беше си с акъла, което е още по-жестоко.
Тъй като почти не си ходя, а не съм и питал, може и вече да е починала, защото принципно в такива условия се живее няколко месеца. Обсъждал съм темата със селския лекар и той лично ми го е казвал, но всъщност то си е ясно...
И същите хора спокойно и взимаха пенсията и открито коментираха, кога най-накрая ще се отърват.
Последен пример.
Жена с деменция, бивша учителка, на над 80 години. Самата тя се смята за девойка в годините за женене и обича да кокетничи, но да минем към главното.
Живее срещу едно селско магазинче и тъй като е страшно пъргава (поне не е на легло), по цял ден мете пред тях Непрекъснато, въпреки че след години метене, там няма и прашинка. Та синът й, мъж на около 50 години, ето какво прави Редовно.
Сяда с компания да помпат ракия на масите и в даден момент я вика при тях и започва с подигравките - тя не помни и, че й е син...
Пита я на колко години е, кого харесва и прочие, но си има и "черешка" на тортата.
По ирония на съдбата тази част от паметта й, в която са учителските знания, е запазена отлично. И тъй като е учител по биология, почва да я пита, какво е фотосинтеза, за половата система при мъжа и жената, и прочие, а тя се изправя, като ученичка на изпит и почва, като по учебник.
Няколко пъти съм присъствал и побягвах, като бито псе. А опитите ми да кажа нещо в нейна защита ги отнасяха пиянски смях и животински блясък в очите на присъстващите.
Жената си е още жива и здрава (поне физически, относно второто), и не спира да мете...
Който не ми вярва, че историите са реални, да е жив и здрав!
Де да можеше и да е и прав в случая, щях ръка да му целувам...
16.09.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре. Ясно.
-
Ти си знаеш, Жоре. Само си казвам мнението.
-
Мерси, Петя.
Акеми... без коментар за твоя коментар! -
Не ги съжалявай, сами са си виновни. Ако си бяха възпитавали децата като хората, сега щяха да живеят нормално...
-
Тъжно е. Трябва много грижа и то качествена, но няма. Нямаме домове, качествен персонал. Трудно е и за възрастните хора с деменция и за хората с увреждания и психични заболявания.
-
Пепи, видях, че си ми писала коментар, но такъв липсва.
Само да спомена, че не аз съм го изтрил. -
Разбирам те чудесно, Ничка!
Благодаря ти за коментара, приятелю. -
Настръхнах, Гош!
И ми стана мъчно и тежко! -
Да, Костадине, тежка е темата, факт.
Пепи, не говорим за едно време, а за 21 век, Европа, Балкански полуостров, държава, България.
Във време, в което специално се грижим кокошките да са щастливи, както и другите животинки, не е много уместно спрямо хората, да се държим като през "едно време"...
Но няма да задълбавам, че го приемам много лично, а в такива случаи, паля от раз.
Благодаря сърдечно и на двамата. -
Държели са ги вързани, защото такива болни са опасни и за другите и за себе си. Проблеми имат не само с краткосрочната памет, но и с връзката действие>последствие. Примери: пуска чешмата, но вече не помни, че трябва и да се спре. Включва котлон, печка и др., но вече не помни, че трябва да се изключи. Ако излезе навън, веднага забравя къде живее и че трябва да се върне. Симптомите са описани в мед.книги, спирам до тука. За съжаление още няма лечение. Наскоро ми попадна статия за успешни опити с ново лекарство срещу алцхаймера, но предстоят години изследвания и кой знае кога и дали ще влезе в употреба, защото клиничните изследвани се правят не само за установяване на ефекта, а и на страничните действия и последствия. Винаги е имало такива болни и едно време са ги връзвали, за да могат да ходят по нивите и градините другите да работят.
-
Мислител, много тежка тема отваря твоето произведение. Вярвам, че в тази страна всеки има такива познати, а може даже и роднини. В родното село на баща ми имаше такава жена като от втората част. Учителка на 80+ години. Тя също бе диагностицирана със склероза. Когато вземеше пенсия по цял ден синовете ѝ я оставаха сама вързана. Те ѝ, и вземаха пенсията и я изпиваха в местната кръчма. Ние като деца когато я чувахме влизахме през прозореца и я отвързвахме, защото ни беше жал. Когато я питахме нещо по география всичко знаеше. Но не знаехме кои сме, не помнеше, че синовете ѝ са я вързали и даже кои са. Знам, че тази жена е вече починала. Но когато прочетох произведението ти се сетих за нея.
Такива хора, трябва да се помнят, и най-вече когато имат нужда да им се помага!
Благодаря ти, че ме направи съпричастен! -
Не трудно, безумно трудно е, поне при мен, затова и бях кратък.
Благодаря ти за съпричастието и коментара, Скити. -
Сви ми се сърцето... За съжаление, всичко това, което си описал го има... Стига се до извода - НЕ всички, но хората са жестоки!
Поздравявам те, трудно се пише по тази тема, но ти си успял!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
