21.09.2023 г., 11:23 ч.

Те са скрити... зад прозорците 

  Проза » Други
849 2 13
4 мин за четене
Домове с лъскави, но най-често, проядени от времето фасади. С нищо неразличаващи се от тези до тях, срещу тях, на съседната улица, или в другия град, или село.
Прозорците им са като очи, които нищо не пропускат, но някои от тях са слепи. Сякаш няма никой зад тях, но всъщност не е така.
Често дори и само на сантиметри от гладките им повърхности лежат хора. Стаята е напоена с дъх на фекалии и урина. А те бавно догарят...
Прозорецът за тях е непостижима цел, портал към друго измерение, от което всъщност, частица доскоро са били и те.
Животът им измерва в интервалите между храненията, които често са по-дълги от цялото време на света.
Иначе се грижат за тях - хората които срещате по улиците, а може и да познавате такива. Те са тяхното семейство...
И чакат да умрат...
Нямат търпение да спрат да сменят памперси, да хранят с лъжичка, да чуват стонове от болка, или виковете на лудостта и деменцията...
И понякога чувате камбаната. Неведнъж е за някого от тях, отървал се, както се казва, защото н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Предложения
: ??:??