Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!
Не случих на съседи. Много са злобни, завистливи и прости. Правят се на културни и възпитани, обаче не на мен тия! През лятото, нали прозорците и вратите са отворени, чувам как съседката крещи на сина си: „Марш да изхвърлиш боклука!" Отрочето отвръща: „Няма! Все аз... Нека веднъж и сестра ми да иде." „Сестра ти ще измие съдовете." „Да бе, колкото ги изми вчера, та пак татко ги изми." „Кофата е твое задължение, а сестра ти я наказах. Веднага отивай!" - отсече съседката и горкото дете, подложено на терор, тръгва...
В моя дом няма такова нещо. Моите деца не ми отговарят. Казвам на малкия: „Изхвърли кофата." „Сега е ред на брат ми... Другия път, маме, аз ще я изхвърля, обещавам." Вдигам кофата и я изхвърлям. Връщам се, те се карат: „Видя ли какво направи, заради тебе пак мама отиде до долу!" Какво да кажа. Много ме уважават децата. И не ми отвръщат грубо.
Друг път моля големия да купи хляб. Историята почти се повтаря. Ставам и отивам за хляб. ...