Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!
Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!
Не случих на съседи. Много са злобни, завистливи и прости. Правят се на културни и възпитани, обаче не на мен тия! През лятото, нали прозорците и вратите са отворени, чувам как съседката крещи на сина си: „Марш да изхвърлиш боклука!" Отрочето отвръща: „Няма! Все аз... Нека веднъж и сестра ми да иде." „Сестра ти ще измие съдовете." „Да бе, колкото ги изми вчера, та пак татко ги изми." „Кофата е твое задължение, а сестра ти я наказах. Веднага отивай!" - отсече съседката и горкото дете, подложено на терор, тръгва...
В моя дом няма такова нещо. Моите деца не ми отговарят. Казвам на малкия: „Изхвърли кофата." „Сега е ред на брат ми... Другия път, маме, аз ще я изхвърля, обещавам." Вдигам кофата и я изхвърлям. Връщам се, те се карат: „Видя ли какво направи, заради тебе пак мама отиде до долу!" Какво да кажа. Много ме уважават децата. И не ми отвръщат грубо.
Друг път моля големия да купи хляб. Историята почти се повтаря. Ставам и отивам за хляб. Връщам се, те пак се карат: „Защо бе, брат ми, все мама?" „Ама нали знаеш, че щях да отида, но тя..."
Много са ми добри децата, възпитани. За да е така, значи, аз съм си на мястото в семейството. Аз съм добра майка, домакиня, съпруга. Ето преди няколко дни казах на мъжа ми да се прибере веднага след работа. Той отговори: „Добре, скъпа!" И вече трети ден го няма. Но не ми отговаря, не ми крещи като някои съседи, да не казвам кои, че ще стана лоша. Не се прибрал значи, няма да готвя. С децата ще хапнем, каквото има в хладилника. Я да взема да изпера чаршафите. Боже, забравих, че пералнята не работи от три месеца. И откъде се развъдиха тези хлебарки? Сигурно от съседите...
Леле, колко съм уморена. Я да си полегна, да дремна малко, работата не е заек, та да избяга. Нали трябва спокойствие, за да растат децата в добри семейства, като нашето. Те ще ми кажат - съседките, че ми били невъзпитани децата. Пребивали от бой техните деца. Ами здрави са, добре гледани. Ако са болни, ще се бият ли? Счупили стъклото на входната врата. Ами като няма игрище, къде да ритат топка? Защо съседите не се погледнат - само викат по децата си. Значи техните са невъзпитани, а не моите...
Спокойствие е нужно, спокойствие. Като се прибере мъжът ми, ще го попитам, кога ще ми оправи пералнята. И дума да не става да пера на ръка, та да се преуморя, изнервя и започна да викам по децата. И без това животът е толкова напрегнат. Лягам си. Откъде намират хората сили за клюки?
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Петя, какво говорищ, даже много е важно възпитанието!!! На мен като ми липсват първите седем, изглеждам по-млада. Гадно.
-
Хаха...поне не викат "шъ праа кот си искам"....много е забавно разказчето ти.....Добро нещо е възпитанието че и ценно дори
-
Галка, дано и те мислят като теб, моите диваци, де!!!
-
Уникална си!Де да имах и аз това търпение...
Прекрасна майка и съпруга си-личи,мила!
Сериозно!!! -
Аз ти благодаря, Здравче!!!
-
Кате, аз наистина никога не съм крещяла на децата, когато са навън. Извикам ги веднъж и те знаят...А у дома, когато им крещя, те не ме чуват и аз започвам да шептя. Тогава и двамата спират и казват: Тихо, да чуеме мама какво казва." Това е смата истина! Недей да крещиш, те свикват и не ни обръщат внимание. Моряче, както винаги си прав, почти колкото мене. Стами, с тебе вече се разбираме от половин дума. Браво на нас!
-
Браво така трябва !!!
Възпитанието е важно.....хехе това Светле....знае то..как
Знае как да веселииии -
Важното е, че всички става културно, вежливо и с разбиране на нещата!
-
Де да можех и аз така! Аз май съм от тези дето все викат (моето няма още 3 години, а аз съм като истерична, само викам по нея. Какво ли ще е по-нататък...)
-
А-ха
-
Анетче, ние с теб сме сиамски близначки и можеш само да пишеш: "А-ха!" Ние с теб си знаеме. Методи, мерси! Ина, чакам...Креми, аз ще продължа да те радвам, да си го знаеш! Яна, благодаря ти! Мими, мерси за калиевия перманганат! Не го знаех тоя номер. Марги и на теб, благодаря! Нинче, пращам ти усмивки! Петинка от мен, много целувки!
-
Уникална си, и пак за кой ли път ме разсмя!
Имаш една /защо ли пък-нека са много/ горещи прегръдки от мен! -
И на мен много ми хареса !
Позната ситуация ! -
Много ми допадат произведенията ти! Пишеш страхотно!
-
А!!! Ето защо съм се изпокарала с всичките дърти клюкарки от входа!
Съдила цветя! Пи*ка и кьорава! Да не съм я аз карала да ги сади тия цветя, а? Ама детето стъпило и ги смачкало. Ама тя ако е таласъм и като ходи не тежи на планетата ни, то мойто дете си е съвсем нормално. Мамино сладко! Като и сипна малко калиев перманганат на цветята, както едно време в супата на сестра ми и ще види тя! Кое дете е възпитано или тя ще се превъзпита!! -
Много, много добро! Поздрави!
-
Толкова ме радваш!!! -
Прекрасно си ги въэпитала мила, така и моите "помагат" и не отговарят. А какво спокойствие цари само в такива семейства ...
Сигурно сме чели една и съща книга свързана с отглеждането и възпитанието на подрастващите и порасналите.
Ненадмината си.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
