Прибираме се с леля Мита от репетиция.Отскоро тя е режисьор,а аз съм помощник-режисьор на театрална банда от пенсионери в кварталния им клуб.Подготвяме комедията „Ромео и Жулиета над седемдесет” създадена талантливо от местен автор.Тя е негов дебют в сатиричния жанр и това от километри си личи.Артистите са бивши изпълнители от фолклорния състав „Девет бърда,девет кросна и девет хурки”. Те също са дебютанти,а и ние с леля Мита сме такива в режисурата.Леля Мита има размаха и самочувствието на перфектния режисьор,но й липсва опита.Уж трудът в театъра е предимно духовен,но нашата умора тая вечер е физическа. И двете имаме мускулна треска.Цял ден учихме Жулиета как да скача от тераса,Ромео как да се катери по въжена стълба ,статистите обучавахме как да играят бодливи храстчета и още какво ли не.Затова ходим сега леко разкрачени като уриниращи крави.Добре ,че луната се е скатала някъде зад облаците и е тъмно като във външния отвор на ректума ,та няма кой да ни види. Когато излизаме на една п ...