Той стоеше близо до прозореца, стаил дъх, сякаш за да запази момента, и тръпнещ от вълнение. Нещо изпука отатък и го събуди от размислите му. Обърна се и я видя. Красива и жизнерадостна, точно както я помнеше. Той протегна ръка, за да я улови, за да я задържи. Тя му се усмихна тъжно, потрепера за миг и се превърна в звезден прах. Ръцете му бяха обляни от сияещи стъкълца, които блещукаха на слабата светлина. Той я беше загубил.
Погледна отново към прозореца, но не успя да види изображението си. Маската му пречеше, маската на проклятието. Огъня изгаряше гърдите му и проникваше до мозъка на костите му. Яката го стягаше, нещо го душеше. За момент пред очите му се мярна публиката. Един прожектор проблясна в очите му и той ги притвори. Тихо шептене се разнесе навред. Той стоеше като покосен, беше объркан. Някой го извика. Той отново я видя, но тя беше различна. Тя приближи до него и той усети аромата й - толкова лек и свеж, подобно на утринна роса. Очите му се изпълниха със синкав пламък и з ...