Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба се, но плъзна пръст по зелената слушалка.
- Ало! Ани! – гласът на мъжа звучеше припряно.
- Да, аз съм...
Жената беше изненадана. Казваше се Ани.
- Ани, прости ми! Направих глупост... Обичам те, обичам те, обичам те! Ще се омъжиш ли за мен?
- Кой се обажда?! Не ви познавам. Чакайте! Аз...
- Как... кой?! – прекъсна я мъжът - Ани, моля те! Искам да се видим. Всичко ще ти обясня.
- Чакайте малко! Не съм тази, за която ме мислите. Намерих...
- Какво?! Намерила си друг?! Значи това... наистина е краят?...
- Не, господине! Не съм вашата Ани. Току-що намерих телефон и вие позвънихте на него.
- Точно така, Ани. Аз оставих телефона на автобусната спирка. За теб. Всяка вечер гледам от прозореца на бло ...