30 may 2019, 23:24

Телефонът (250 думи) 

  Prosa » Relatos
909 2 1
2 мин за четене
Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба се, но плъзна пръст по зелената слушалка.
- Ало! Ани! – гласът на мъжа звучеше припряно.
- Да, аз съм...
Жената беше изненадана. Казваше се Ани.
- Ани, прости ми! Направих глупост... Обичам те, обичам те, обичам те! Ще се омъжиш ли за мен?
- Кой се обажда?! Не ви познавам. Чакайте! Аз...
- Как... кой?! – прекъсна я мъжът - Ани, моля те! Искам да се видим. Всичко ще ти обясня.
- Чакайте малко! Не съм тази, за която ме мислите. Намерих...
- Какво?! Намерила си друг?! Значи това... наистина е краят?...
- Не, господине! Не съм вашата Ани. Току-що намерих телефон и вие позвънихте на него.
- Точно така, Ани. Аз оставих телефона на автобусната спирка. За теб. Всяка вечер гледам от прозореца на бло ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пер Перикон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??