Утрото на този ден предвещаваше нещо хубаво. Теофил го подушваше, някакси го чувстваше с всички фибри на тялото си. Не можеше да обясни какво точно беше особеното в това утро – дали гальовният ветрец, който подухваше от изток, дали играта на слънчевите лъчи по стъклото на прозореца, дали закачливото чуруликане на птиците, което долиташе от близката горичка. Просто го долавяше подсъзнателно.
С чаша кафе в ръка Теофил седна зад лаптопа и отвори любимия си сайт за спортни новини. В рекламното каре вдясно светна яркочервен текст:‘Търсим спешно експерт-консултант по динамична оптимизация на производствените и търговски параметри на терморегулиращи грейзъри. Висококонкурентно заплащане! Побързайте! Краен срок за подаване на заявление – днес, 5 септември, 12:00 часа. Подробности – ТУК‘.
Мигновен вътрешен импулс подтикна Теофил към незабавно действие. Вместо да кликне на любимия си линк за последни тенис новини, Теофил незабавно се вторачи в подробностите по обявената позиция. Вече 2-и месец търсеше работа като консултант по динамична оптимизация – коронната му специалност.
‘А сега де – грейзъри... И то терморегулиращи. После ще го видя в Интернет какво е туй чудо ‘грейзър‘...Само да не изпусна срока за кандидастване, че няма време...‘ Беше 12 без 20. Бързо отвори CV-то си и в раздел ‘Професионален опит‘ вмъкна: ‘5 години и половина опит по динамична оптимизация на производствени и търговски параметри на грейзъри‘. И после веднага кликна на бутона ‘Кандидатствай‘.
Остатъкът от деня премина в трескаво темпо за Теофил. Първо му се обади Харалампи да обсъдят предстоящия тенис мач на Федерер за купата на Токио. Обсъждането прерасна в продължителен спор относно спортното дълголетие на Федерер. Спорът можеше да продължи още дълго, но трябваше да го прекъснат, защото започваше тенис-мачът. Малко след края на мача, и малко преди Теофил да отвори петата бутилка ‘Пиринско пиво‘ , за да полее победата на любимеца си Федерер, звънна мобилният му телефон.
‘Здравейте, г-н Теофилов, обаждаме се във връзка с днешната ви кандидатура за експерт-консултант по динамична оптимизация на производствени и търговски параметри на грейзъри. Имаме добра новина за вас. Поканен сте на телефонно интервю. Имаме свободен слот днес за 16:30 часа, т.е. само след 15 минути. Извиняваме се, че ви уведомяваме в последния момент, но това се дължи на спешността на случая. Имате ли възможност да се явите толкова бързо?‘
Победата на любимеца му Федерер, слънчевото време навън и омайващата магия на поетия алкохол отприщиха в душата на Теофил вълни от бодрост, оптимизъм и самочувствие.
‘Да, приемам поканата ви за интервю‘ – каза той.
Понесен на крилете на оптимизма, Теофил уверено отбиваше летящите към него стрели-въпроси.... Не се уплаши дори когато му зададоха най-неудобния въпрос ( въпросът, който като дамоклев меч увисна злокобно над него веднага след като коригира CV-то си в посока ‘грейзъри‘ ).
‘Откога и откъде е опитът ви в динамичната оптимизация на производствените и търговски параметри на грейзъри?‘
‘Ще трябва импровизирам, няма друг шанс‘ – помисли си той. ‘Пък си и мисля, че днес имам добър ден. Винаги досега ми е вървяло в дните, когато Федерер печели. ‘
‘Работил съм 5 години и половина като старши екперт-оптимизатор във ‘Tokyo Federer Greyzer Enterprises’’ – чу се като в просъница да казва Теофил.
След няколко дни му се обадиха, че е приет.
‘Добре сте дошъл в ‘All Seasons Industries!‘ – пред него стоеше шишко с добродушен вид и леко присвити очички. ‘Аз съм Алберт Иванчев, генерален директор производство. А това до мене са Мирослав Пенев, генерален експерт ‘Оценки и анализи‘ и Моника Пешева – генерален директор дирекция ‘Прогнози и планиране‘ . Предлагам да говорим на ‘ти‘, нали нямаш нищо против?‘
Теофил нямаше нищо против. Стараеше се да гледа учтиво в очите Алберт Иванчев, но погледът му неволно се плъзгаше към дълбокото деколте на Моника Пешева. Трудно можеше да я възприеме като генерален директор на каквото и да било. Приличаше му много повече на засукана плеймейтка от VIP Brother.
‘Ето накратко статуса на нещата към момента. Основната ни цел е да увеличим обема на продажбите, без да правим нови капиталовложения и нови производствени разходи. По-конкретно, с наличната техника, наличните хора и наличните материали да увеличим продажбите с 25%. Преди тебе имахме двама консултанти по оптимизация. Първият, Хавиер Цочев, предложи намаляване на размера на продукта с 25%. Така ще се използва 25% по-малко материал за единица продукт и съответно ще бъдат произведени 25% повече бройки. Написа документ-обосновка повече от 100 страници. Назначихме Евстати Дяков, консултант по маркетинг анализ да направи компютърна симулация на ситуацията при 25%-ово намаление на размера на продукта. Симулацията показа, че препоръчваното решение наистина ще увеличи производството с 25%, но пък ще намали продажбите с 50%. Което всъщност обезсмисля самото решение. Вторият консултант-оптимизатор, Апелсин Кайръшки, препоръча повишение на цените с 25%. Това щяло да доведе до повишаване на приходите от продукта. Това решение също беше отхвърлено от симулационния модел на маркетинг-консултанта. Повишаването на цените реално би довело до 50% снижаване на продажбите. Така че търсим ново решение, което действително да постигне поставената цел.‘
Следващият месец премина в трескава, но не особено ползотворна дейност. Теофил получи дълъг списък с имена на хора, от които следва да получи необходимата му информация. Направи много опити да се срещне с тях, но не постигна дори и минимален успех. Ту бяха в отпуска, ту болни, ту в командировка. Но това съвсем не го обричаше на бездействие. Напротив, от сутрин до вечер той участваше в разнообразни съвещания, повечето от които нямаха нищо общо с оптимизация въобще, камо ли динамична оптимизация. Срещаше авторитетно изглеждащи хора, някои от които спореха, обсъждаха, но мнозинството просто седяха, мълчаха и се опитваха да гледат разбиращо. Като опитен консултант Теофил беше отдавна убеден в безполезността на съвещанията. Моделът му на поведение по време на съвещание беше изграден отдавна и действаше безупречно. Надяваше на лицето си рутинната маска, която безотказно му придаваше сериозно замислен, съсредоточено-угоднически вид. И най-бдителният наблюдател не би могъл да забележи върху лицето му някакво друго изражение освен това на съсредоточеност, пълно разбиране и съучастие. А в това време мисълта му, умело защитена от дежурната съвещателна маска, волно летеше в произволни житейско-битови посоки. Но в душата му не цареше пълно спокойствие. Вроденото му чувство за отговорност не му даваше покой.
‘Крайно време е да разбера какво е това ‘грейзър‘‘ – повтаряше си Теофил. ‘Срамота, плащат ми хората за това в края на краищата.‘
Доста пъти вече в кратките интервали между две последователни съвещания влизаше в нета и търсеше значение на думата ‘грейзър‘. Но не намираше никакъв смислен резултат. И по съвсем очевидни причини не смееше да попита никого от колегите си какво значи ‘грейзър‘. Между другото, вече имаше сериозни съмнения дали и неговите предшественици са знаели.
Временните несполуки обаче не пречеха на Теофил да следва твърдо своя курс на постепен, но методичен и непоколебим прогрес към постигане на набелязаната цел. А набелязаната цел, изписана с тлъст удебелен шрифт, се мъдреше гордо в заглавието в авторския документ на Теофил. А заглавието гласеше:
‘ИДЕЕН ПРОЕКТ - ДИНАМИЧНА ОПТИМИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ И ТЪРГОВСКИ ПАРАМЕТРИ НА ГРЕЙЗЪРИ‘.
В интерес на истината, авторският документ не съдържаше нищо друго освен заглавието. Това създаваше известно чувство на дискомфорт в душата на Теофил. Но като рутиниран играч на консултантския терен, Теофил не позволяваше на унинието да вземе връх. Наличните вече документи, написани от Хавиер Цочев, Апелсин Кайръшки и Евстати Дяков, му даваха нужната доза увереност в бъдещето. Беше уверен, че един copy-paste на тези документи, последван от компетентно редактиране, ще му изгради един достолепен консултантски имидж, необходим за оцеляването му в проекта.
Така изминаха три месеца...
***
В барчето на приземния етаж на бизнес сградата цареше оживление. Чуваше се радостно жужене, примесено със звън на чаши и откъслечни залпове от гръмогласен смях. Празнуваха успешното приключване на ‘Предпроектно проучване и анализ‘ - 1-ия етап на проекта.
На партито се беше стекъл много народ. Макар и изпечен познавач на учрежденските партита, Теофил леко се изненада от големия брой присъстващи. Установи физическото присъствие на всички експерти, които му трябваха и които досега познаваше само виртуално по снимките в профила. И с които така и не беше успял досега да се срещне служебно.
‘Няма лошо, точно сега ще се запознаем лице в лице, в една непринудена, неформална обстановка‘ – каза си Теофил.
С радост забеляза появата на Евстати Дяков, маркетинг консултанта. Той беше единственият, с който беше успял да говори по същество за това, което го интересуваше. Евстати, освен че изглеждаше професионално компетентен и отзивчив, се оказа и много непринуден и разговорлив. Теофил установи, че с Евстати имат някои общи навици и увлечения. Оказа се, че и двамата обичат да пият ром с мезе от царевични пръчици, както че и двамата си свалят от нета корейски филми.
‘Здравей приятел!... Чакай, след малко идвам при тебе‘ – каза Евстати и се шмугна някъде в тълпата.
Междувременно Теофил направи няколко неуспешни опита да се запознае лично с хората, които му трябваха за проекта... Отнякъде се мярна и Моника Пешева, директорката на ‘Прогнози и планиране‘. Дали заради поетия алкохол, дали заради тесните джинси, които беше обула, Моника сега му изглеждаше още по-сексапилна. Мина забързана покрай него с чаша в ръка и в движение му каза:
‘Здравей Теофил, как си? Да знаеш, че си ми задължен...‘ – закачливо каза тя. ‘На времето беше приет за консултант при нас благодарение на моята лична препоръка. Бях много впечатлена, че си работил в ‘Токио Федерер Грейзър ….‘….. и какво беше още там...Това наклони везните в твоя полза.‘
‘Ще ти се издължа, разбира се. Каквото поискаш ще направя за тебе...‘ – спонтанно каза Теофил и изопна врат към нея. Моника кокетно захихика и отмина.
Партито набираше скорост. Звънът на чаши ставаше все по-силен, а гръмогласните смехове – все по-чести и няколко октави по-високи. От няколко места долитаха странни звуци, които тези с по-бедна фантазия биха оприличили на мучене и цвилене, а тези с по-богата – на опит за пеене.
Но да се определи кои точно песни се пееха, беше непосилна задача дори и за тези с най-богата фантазия.
След около час Евстати най-после се появи отново. Очите му бяха придобили оня специфичен блясък, по който лесно може да се идентифицира индивид, почувствал магията на алкохолното възбуда.
‘Ще пеят ами, как няма да пеят‘ – хилеше се Евстати. ‘Ние се скапваме от работа, а те цял ден ровят из нета и симулират, че правят нещо. Ама добре че ни има нас, консултантите, да им вършим работата. Не че се оплаквам, де. Даже обратното. ‘
След което Евстати хвърли оценяващ поглед към сакото на Теофил.
‘Я виж как си се барнал тази вечер. Много добре изглежда това сако, какво ще му оптимизираш?‘
‘Моля???‘
‘Блейзърчето ти имам предвид. Прилича ми на тяхно производство...‘ – Евстати вдигна ревера на сакото му и погледна етикета от обратната страна. ‘ ‘All seasons industries’. Ами да, тяхно е, разбира се. Ама ако му намалят размера с 25%, вече трудно ще се вмъкнеш в него, ха, ха... ‘
Мълния проблясна в замаяната глава на Теофил. ‘Ама че съм идиот! Как не се сетих досега че ставало въпрос за блейзър, а не за грейзър!‘
‘Е, да де, блейзърчето...‘ – каза Теофил и преглътна с мъка. Едва успя да запази самообладание. ‘В обявата са го сбъркали май – пишеше ‘грейзър‘ – сигурно печатна грешка‘‘.
‘Знам, в обявите им за консултанти от 2 години неизменно пише ‘грейзър‘. Никой не си е направил труда да го поправи...‘
За да скрие смущението си, Теофил отклони темата: - ‘И сега накъде? Да намалим всички размери с по 25% или да увеличим всички цени с по 25%?‘
‘В интерес на истината, тия нелепи предложения работят в моя полза и ми осигуряват дългосрочен хоризонт като контрактор. Пък е и много лесно да ги опровергавам, защото са доста глупави.‘ – каза Евстати.
‘Ами да, всъщност не е ли очевидно, че са наивни и няма да проработят на практика? Не е нужно да харчиш луди пари за маркетинг анализ, за да видиш очевидното. ‘
‘Какво значи ‘очевидно‘? За едни може да е очевидно, за други – не.‘ – разгорещи се Евстати и премина от палаво-закачлив към тържествено-назидателен тон: ‘Ето тук е нашата роля, на консултантите. Да сложим привидно очевидните, но все още мъгляви щрихи в рамката на логиката, аналитичността и научната методология. И да превърнем тези щрихи от привидно очевидни в научно обоснована и документално подкрепена убедително - достоверна картина…‘ След което отново превключи на палаво-закачлив режим: ‘Между другото, не е ли също така очевидно, че между динамичната оптимизация и шиенето на сака няма никаква връзка? Дори и да наречем саката ‘блейзъри‘, пак не помага...‘
Теофил зяпна, за да му опонира, но и така си остана зяпнал. За момента нямаше никакви аргументи срещу логиката на Евстати.
Времето минаваше бързо и предупредителните имейли за срочно предаване на документите за етап ‘Проектиране‘ зачестяваха. Зачестиха рязко и опитите на Теофил да се срещне и говори с когото му беше нужно. Уви, както и преди, опитите му оставаха безуспешни. Успя да се види лице в лице с проджект-мениджъра само веднъж, по време на партито, но срещата продължи само няколко секунди. Колкото беше нужно, за да си кажат ‘Наздраве‘.
Разрешаването на загадката ‘грейзър‘ отначало го понесе върху крилете на творческия ентусиазъм. Но продължаващата вече 6-и месец бяла празнота, която зееше под тлъстото заглавие на идейния проект, започна постепено да го приземява.
В последния ден преди срока за предаване Теофил влезе в офиса с особен плам в погледа. Поглед, изразяващ две неща – твърда решимост и непоколебимост. Качества, придобити и развити през годините на борба с предизвикателствата на консултантския живот.
Изпи две двойни кафета едно след друго и седна зад компютъра.
Под заглавието смело написа: ‘Предистория за проблема‘ , след което копира едно към едно документите на предшествениците си - оптимизатори , както и този на Евстати, маркетинг-консултанта. Задължителната редакция за автентичност му отне само 20-ина минути. Имаше много опит в този вид занятие.
Така успя да постигне солиден обем от 157 страници. После стана, разкърши снага, разходи се из офиса, седна отново, пое дълбоко въздух и на 158-а страница написа с тлъсти букви ‘Предлагано решение: На база направения анализ ( вж. по-горе ) препоръчвам засега да не се предприемат никакви оптимизационни действия. Да се изчака поне шест месеца, да се повторят маркетинг анализите и да се прецизират резултатите.‘
Прикачи документа и изпрати имейла на проджект-мениджъра.
***
След около две седмици по телефона му звънна самият проджект-мениджър, Августин Чепишев.
Теофил прие обаждането със свито сърце. ‘Търси ме за пръв път от шест месеца. Това няма да е на добро...‘
‘Теофил, здравей. Имам много добра новина за тебе. Програмният съвет разгледа обстойно твоя документ...‘
‘Боже, те са го чели?!‘ – тръпка на безпокойство премина през тялото на Теофил.
‘Анализът и препоръките ти бяха единодушно приети.‘ – продължи тържествено Августин Чепишев. ‘По наша приблизителна преценка прекратяването на оптимизационния процес ще спести на фирмата между 350 и 400 хиляди евро. Предложих те за награда. В момента уточнявам нещата с генералния директор. Още подробности – по-късно. Това е засега, хайде, пък ще почерпиш...‘
Теофил не беше още успял да се окопити от изненадата, когато мобилният му звънна отново. Този път беше маркетинг-консултантът Евстати.
‘Здравей, брато. Научих новината. Браво, честито! От днес си в почетния списък на консултантите, чиито предписания се изпълняват. Този списък е много, много кратък, нали знаеш...‘
Теофил знаеше. Всъщност това му се беше случвало и преди. Само веднъж. Но и тогава препоръката му беше да не предприема нищо повече.
***
Мина повече от година. Теофил седеше на дивана, галеше домашната котка и разсеяно превключваше каналите на телевизора. Жена му приготвяше салата за ракията.
Спря на канал 3 и се заслуша:
‘Министерството на икономиката обяви, че производството на грейзъри придобива стратегическо значение за нашата икономика. За да коментират темата, сме поканили г-н Хавиер Цочев – генерален директор направление ‘Стратегия и прогнози‘ към М-во на икономиката и г-н Апелсин Кайръшки – директор Дирекция ‘Планиране и оптимизация‘ към Комитета за финасиране на стратегически отрасли‘.
‘Тео, какво е това ‘грейзър‘?‘ –попита жена му.
‘Абе, дълга история. По-добре да не знаеш... Хайде, давай ракията.‘ – каза Теофил и превключи на друг канал.
© Веселин Данчев All rights reserved.