13.
И те се появиха...
Но не по земята, а нейде в небето...
Групата беше на около километър от трифибията. Тъкмо изкачваха един куп от контейнери, превърнат от времето и почвата в разпрострял се хълм, когато гръм процепи въздуха. Над тях се понесоха две бойни машини, направиха завой и се устремиха към трифибията.
Тя лежеше самотна в сивото поле, открояваше се добре на фона му, различаваше се от няколкото височинки и горички наоколо.
Джон се разгневи на себе си, че не се бяха сетили да съберат дърва, за да се осветят във вече смрачаващия се ден, когато...
Когато машините извиха надолу като атакуващи хищни птици и от крилата им се понесоха огнени струи към малката машина – безпомощна и добре видима плячка...
Взривове, огън, гъст дим...
Групата беше застинала...
Спаси ги фактът, че тъкмо заобикаляха нещо като връх на хълмистата площ. Бяха откъм страната на трифибията, но със сигурност малката групичка – при това в бледи облекла, не се забелязваше от толкова далеч. Наистина, имаха и ярки н ...