Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря кръста си с ръце и известно време го масажира. Поотпусна се и погледът му се зарея през илюминатора… Спря се върху позлатен, вълшебно искрящ облак. „Господи, благодаря за великолепието!” – помисли си почти на глас, но се сепна и мигом извърна глава, за да провери дали не е събудил съседа си. Но човечецът до него дори леко си похъркваше. Тертер се успокои и духом продължи да се гмурка из облаците и да се удивява на Божията красота. Неусетно в съзнанието му изплува сънят, който го бе споходил в самолета, по време на дългия презокеански полет – бащината му къща на село, уж същата, каквато си я помнеше, но някак килната на една страна, като кулата в Пиза. Странно, много странно… Не беше суеверен ...