Терзанията на Славомир Европейски

Мъка! Голяма мъка беше налегнала Славомир. Нападна го нахално, обзе душата, телосложението и взе да му избива на физиономията. Ходеше като един страдалец след средновековна инквизиция, гледаше като зомби и ако се сещате за други страшни неща, Славомир ги преживяваше. Жена му, Касандра, го гледаше и анализираше тези му състояния, като ги отхвърляше едно по едно. Накрая стигна до най-правдоподобното! Този идиот, този льохман е взел, та се е влюбил! Криза на средната възраст! Видял е някоя млада мацка, размечтал се е, па ѝ е признал. Оная, като го е видяла как се топи от страдание, сигурно е била жалостива и му е дала. Сещате се какво. Славомир се е увлякъл и сега иска да се разведе, обаче не знае как да го каже. Това е! Идиота ми е изневерил и сега страда! При тази мисъл Касандра също се отдаде на размисъл, но не дълготраен. Само ден ѝ трябваше, за да измисли какво да стори. На всяко действие се отвръща със същото противодействие. Пешо от другия вход я харесваше от години. Ама Касандра я биеше по съвестта и не искаше да кръшне, защото Славомир беше свестен мъж. „Обаче сега, когато така жестоко е увлечен, я да взема да му изневеря, после ще му кажа, той ще осъзнае колко е сбъркал и ще миряса” помисли си Касандра и след ден планът беше изпълнен до три пъти. Пешо се оказа голям мераклия и потрети секса. Даже взе да се пазари за следващ път. Много била готина, вика ѝ той и аха, да вдигне самолета за четвърти път, но Касандра трябваше да просне прането и си тръгна.

Вечерта, когато седнаха да вечерят, Касандра реши да накара Славомир да изплюе камъчето, да му олекне и да видят като как ще я карат.

- Славчо, сипах ракийка! Идвай миличък, че и манджата е готова, да не изстине. Вино розе съм ти доставила…

Славчо довлече телосложението си до масата е го разположи на стола. Все така унил, тъжен и съсипан.

- Славчо, ти да е си влюбен? – небрежно попита Касандра – Кажи си? Да не би онази да те кара да се развеждаш? Да не е някоя млада…

Славчо си мълчеше, само я гледаше с неразбиращ поглед.

- Не така, мило, знаеш, че с теб сме си приятели. Сподели! Имаш някоя, сигурна съм! И се чудиш дали да си признаеш. Ето аз ти казвам първа. И аз кръшнах, Славчо! С Пешо от съседния вход! Виждаш ли, не е страшно!

Славомир се облещи срещу нея и в погледа му вече нямаше и помен от мъка, скръб и страдание.

- Че кой ти казва, че съм влюбен, изневерил или ще се развеждам?

- Ами то се вижда с просто око, бе Славчо! От месеци си в едно нескончаемо страдание. Мъка те е налегнала, аз кьорава ли съм!

- Че ме е налегнала, така е. Ама не е по жена! Мъка ми е за това, че българите ни считат за хора от втора ръка. Не сме били европейци! Историята ли да ти разказвам, като че не знаеш, че това не е вярно! Да не сме африканци или азиатци?

- И не си ми изневерил? Защо не си каза…

- Не си питала… Поврага ти изневярата, като достойнството на цял народ, включително и моето е съсипано! Моето и на целия народ, ей! Пешо се отъркал от теб… а достойнството на народа къде отива?

- Ти пък все гледаш глобално…Не се ядосвай, мило! И за Пешо няма да се сърдиш, така ли? Ами като си кахърен така, аз мога ли да прескачам при него за хормонално равновесие? Заради здравето де… не за друго.

Славомир все едно че не я чу и продължи с тъжния си монолог:

- Че кое не ми е европейското, Касандро? Кое? Карам една кола, която е превозвала хиляди километри някой европеец, пърдял е на седалката, върху която аз сега седя! Демек, като братя сме! Не носим ли цялото семейство дрехите им? Не са ли били техните телосложения в тях? И машините им купуваме, всичко, което им е овехтяло и искат да се освободят от него, вместо да го изхвърлят, ние го купуваме. Не си ли пращат старите хора при нас? Пращат ги! За да живеят тук като богаташи! Да се грижим за тях! Да им помогнем като на братя! Я виж колко къщи си купиха? И кой им копа градините, за да не се сецнат в кръста, кой им слугува? Ние! Защото сме си едно европейско семейство, а в него има всичко. И накрая да ми кажат, че не съм европеец!!! Не мога да го преглътна, Касандро. И страдам! Мъка ме е налегнала и те това е!

Касандра наля по една голяма ракия и също се умисли. Прав е Славчо. Прав до последната запетайка! И виж какъв е толерантен! Европеец! Те са ей така толерантни към всичко! Нищо не каза за Пешо…

Славомир се отдаде на страданието си. Касандра ходеше да уравновесява хормоналния си баланс при Пешо, но от това не ѝ ставаше по-хубаво. Затова реши отново да организира вечеря с ракия, салата, вино розе и засукани манджи. Да си поговорят…

- Славчо, миличък! Стига си се кахърил за тези европейци! Нали никой не ти е сложил клеймо на челото, че си африканец? Ми дай да си живеем както преди! И при Пешо няма да ходя. Та да си дойдем на думата. Да знаеш, че като ходя при него, си мисля за тебе и въобще не го обичам! Обаче хормоните, либидото… кое си трябва, си го иска! А ти откак страдаш, ме занемари сексуално…Хайде стига кахъри и да ме награбиш, а?

Славчо отпи голяма глътка ракия и въздъхна:

-Това е проблема, Каси! Не знам дали съм мъж…Нали искам да съм европеец, а там има толкова много полове. Ние като едни балкански субекти си знаехме едно – мъж, жена, педерасти и по някоя лесбийка за еманципация. Сега виждаш как е…Тридесет и два пола! И аз не съм точно мъж. Да ти кажа, че и Пешо не е, затова не ти се ядосах. Преди много години с него бяхме заедно…е къде сме били е без значение. Обаче…любопитство! Младежка работа. Фукахме се колко са ни големи пишките, пипнахме ги…Е, сещаш се…После като нямаше жена около нас, аз него, той мене… Ама, Касандро, само един път беше! И не те познавах! Обаче аз може да съм мъж с женско мислене, някакъв джендър. По същата причина и Пешо не е баш мъж. И ти не си била с мъж, а с нещо друго. Знам ли, на него май повече му хареса тогава, може женското да е повече от мъжкото. Така на практика ти не си била с мъж, ами с жена. От друга страна, ако е така, ти си лесбийка. Но може и да не си, защото не знам колко са ти мъжките хормони, какви са ти хромозомите, какво ти е мисленето. Ти може също да си нещо като мъж, което отново е проблем. Аз за какво съм женен или може би омъжен? Изобщо кой е мъжът и кой жената? И като е така, може би сме панджендъри? Демек, Касандро – хич не ни пука кой от какъв пол е и я караме как дойде. Изнанагорно ми идва, съпруго моя или каквато и да ми се падаш! Я ми кажи, ти като си така пристрастена към носенето на дънки, сигурна ли си, че си жена?

- Славомире! Ти идиот ли си? Луд? Нали знаеш, че бях бременна! Дори три пъти! Кой мъж ражда?

- Раждат, раждат, Касандро! Не четеш! Но която жена все в панталони скача, може да се заподозре, че е травестит! А ти откога не си обличала рокля! Съмнителна си. Но ти прощавам! И както е тръгнало да се взираме в гащите си, да ти призная, че навремето майка ми обличаше момичешка нощница за спане. Износвах дрехите на братовчедката…Така че и аз дълбоко в душата си може да съм някакъв травестит.

Касандра се замисли. Досега не и беше минавало през ума да се пита каква е, обаче Славчо имаше право. Сети се за Пешо, който при един сеанс за хормоните ѝ почти се разплака, като и призна, че бил ужасно влюбен в нея, стихове и посветил. Съвсем по женски реагира. А тя си замълча и въобще не ѝ пукаше ни за сълзите, ни за стиховете му. Корава като мъж! Дори си спомни как едно време се заглеждаше по големите цици на Красимира! Боже… какъв ли джендър съм аз, простена душата ѝ. Но това беше нищо в сравнение със следващите предположения, които направо и разбиха душата.

- Слави, ами децата какви са? Ники, Димчо и Наталия де? Ами ако Ники доведе зет, а Наталия снаха? Тогава ще имаме ли внуци? Ами Димчо? Той е още малък…Ако реши да самоопредели като жена? Виж го как се радва на тениските на кака си? Вчера беше облякъл червено… Клони към женски цветове. Божееее, дано е само прост джендър без модификации!!!

Касандра се разплака. Славомир поде след нея втори глас и се образува един дует, не е за разправяне. Хлипаха и вече никой не мислеше ни за Пешо, ни за изневери. Децата, децата какви ще са? Пуста Европа, какъв кахър им стовари на душите. Мъка обзе и двамата. Все едно са джендъри от някакъв нов, неопределен, тридесет и трети или четирдесети вид.