В града има много студенти и местните смятаха, че могат лесно да забогатеят, като им предлагат евтини храни и закуски. Ставаше обаче нещо съвсем друго -когато огладнееш се оказва, че няма какво да ядеш без да съжаляваш после. Там, където храната бе добра, заведенията бяха от типа “механа” с лоша музика и храната все една и съща, на по- високи цени. Изчезнаха и малкото ресторанти и пицарии, в които нещата бяха на ниво. Говореше се за някакъв нов луксозен и доста скъп, който не бях посещавал. Открих едно малко заведение от типа “закусвалня”със странното име “Али Баба”, където сирийци приготвяха дюнери. Мъж на около тридесет и пет с маниер на истински кулинар с обиграни от много работа движения като магьосник правеше от продуктите, приготвени предварително стегнат дюнер с екзотична ухание. С невероятна ловкост и дълъг нож отнемаше изпеченото месо от голям шиш и го въртеше, така че, по- суровото да остане от страната на огъня. Сместа от месо и пържени картофи и изтеклия от шиша сос поставя ...