Сутрин ги вдигаха едновременно. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които ги вдигаха. За вдиганите беше излишно да се товарят с подобни сиви ежедневни мисли…
После започваха работа. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които бяха над тях. Просто задължително беше да се изпълнява правилно поисканото. Останалото – празни помисли през загубено време.
Нуждата от извършваното не се аргументираше. Тези отгоре знаеха кое, кога, къде, как. Но не обясняваха. Най-вече – защо…
Правилата си бяха правила. Вдигат те – изпълняваш. Трябва! Не се споменава дори „Трябва!“. Тъй като то е база за размисли. Ами ако поискаш да разбереш защо „Трябва!“? не мисли, казано е – значи има някаква нужда, значи тя е важна, значи е необходимо самопренебрежение…
Което е прекъсване на логиката на изпълнителя. Обяснение, което ще доведе дори до… Бррр! Въпроси… А после – недай си, Боже! – до някакви отговори…
Които надали щяха да пасват на шаблона на онези отгоре. И си бяха откровено посегателство над ...