Сякаш се изгубих в безкраен водовъртеж... Душата ми се топеше безпомощно, докато се люлееше в празнотата... Сълзите ми поглъщаха цялото ми тяло като океан... Само магията на твоите очи остана в мен... Да те обичам беше името на това да не можеш да скочиш от скалите и въпреки това да умреш... Защото все още се държах за мечтата ти при всяко падане.. Ти беше най-добрата надежда, която някога съм имал в себе си...