9 abr 2024, 6:25

Ти и отвъд 

  Prosa
457 2 2

Сякаш се изгубих в безкраен водовъртеж... Душата ми се топеше безпомощно, докато се люлееше в празнотата... Сълзите ми поглъщаха цялото ми тяло като океан... Само магията на твоите очи остана в мен... Да те обичам беше името на това да не можеш да скочиш от скалите и въпреки това да умреш... Защото все още се държах за мечтата ти при всяко падане.. Ти беше най-добрата надежда, която някога съм имал в себе си...

© Tunç Devrim Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Просто исках да направя малък експеримент. Благодаря ти много. Надявам се да мога да пиша по-добре.
  • От това ще излезе страхотно стихотворение.
Propuestas
: ??:??