Августовското слънце поливаше безцеремонно с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Имаше и такива безумци, които предизвикваха небесния жълт дракон като му позволяваха съвсем директно да рисува върху кожата им с червено и да ги прави на индианци. Един от тия, последните, носеше с достойнство името Мъндю. Той се беше опънал безгрижно със своите два метра и осем сантиметра върху нажежения пясък под носа на неспирно бъбрещото море. Даже се опитваше да подремне. Дългучът плуваше в задоволство. Чувствуваше се като гратисчия попаднал на рок-концерта на Джими Хендрикс . Шефът му, майорът от запаса Фоти Хайдушки, от десетина дни беше излязъл в полагащия му се годишен отпуск. В живота на бригадата, в която работеше Мъндю, настъпи изведнъж мир, съгласие и най-висша организация на труд ...