Aug 30, 2006, 12:43 PM

Тихо синьо небе 

  Prose
1649 0 2
2 min reading
Тихо синьо небе
Нежна артерия на мрачна самота докосва тънките стихийни потоци на съзнанието.
Празна градина. Кристалите са покрили тънките фини линии на крехките изящни клонки.
Гардениите замръзнало потръпват под кристалната светлина.
И въпреки това са умрели.
Тих лаконичен полъх на вледенена смърт облива приказната белота и я прави още по-прекрасна и омагьосваща.
Почти незабележимо под тънката мъглявина се чернее посивяла плът.
Меките влажни снежинки почти затрупват сенките от мрака и обладават пенестите потоци от кръв,
като ги превръщат в розовеникав прах.
Кристалите омагьосват етерната материя.
Илюзията се руши и заспива в тихия ужас на един загубен самотен вик.
*** ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет All rights reserved.

Random works
: ??:??