Тихо синьо небе
Нежна артерия на мрачна самота докосва тънките стихийни потоци на съзнанието.
Празна градина. Кристалите са покрили тънките фини линии на крехките изящни клонки.
Гардениите замръзнало потръпват под кристалната светлина.
И въпреки това са умрели.
Тих лаконичен полъх на вледенена смърт облива приказната белота и я прави още по-прекрасна и омагьосваща.
Почти незабележимо под тънката мъглявина се чернее посивяла плът.
Меките влажни снежинки почти затрупват сенките от мрака и обладават пенестите потоци от кръв,
като ги превръщат в розовеникав прах.
Кристалите омагьосват етерната материя.
Илюзията се руши и заспива в тихия ужас на един загубен самотен вик.
*** ...