Тук звездите също са красиви.

*

 Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.

 Долу е и всекидневната Проза със своите банални, лишени от събития сюжети. Тя просто няма действие в себе си. Има движения, но няма действие. Нито едно може би.

 А вижте горе. Погледнете зашеметяващата, неспирна статичност на нощното небе. Вижте колко е променливо то – навсякъде е... и по всяко време. Винаги е там за онези, които се нуждаят от него. То присъства и в мечтите, и в реалните желания по време на течащия Живот.

 Мислех си, че тук небето ще е по-различно.

 Лъжех се.

 Как разбрах ли?

 Аз просто насочих очите си в онази посока - нагоре. (Звездите са една от малкото причини, които ме карат доброволно да вдигна поглед).

 И веднага я разпознах – Тишината.

 Та тя кънтеше в ушите ми, изпълваше очите ми, разпалваше мечтите ми... Толкова много звезди я съставяха, а толкова малко тя ги познаваше...

 Аз обичам и звездите. Карат ме да си припомням, че е вечер – един край. И начало едновременно. (Когато свърши нещо, то бива заменено с Тишина. Любимата ми Тишина. Онази, която те кара да настръхнеш от наслада, че я има. Защо е толкова прекрасна?...)

*

А тук звездите също са красиви...

15.10.2013г.