То се събуди...
То се събуди, разтърка очите си. Протегна се. Изведнъж очите му се обляха от много силна, ярка светлина. То отвори първо едното си око, но не доби представа къде се намира с него. Отвори и другото. С премигвания и полуотворени очи огледа помещението. Светлината беше много силна и много го дразнеше. Намираше се в обширна голяма бяла стая, на която стените излъчваха тази дразнещо ярка, бяла светлина. То беше голо, чисто голо. Но какво от това? В главата му минаваха хиляди мисли, хиляди въпроси, нито един отговор.
Какво е то? Кой е? Защо е тук? От къде е? Какво е това място? Защо не помни нищо? Въпросите продължаваха до безкрайност. То се изправи от леглото, и то бе чисто бяло. Легло - ето, знаеше значението на тази дума. Знаеше, че леглото е легло. Първият отговор дойде. „Има надежда" - помисли си То. Стана и тръгна да върви, но не можа да се задържи и падна. „Ох, заболя ме! Болка! Откъде знам тези думи и значенията им, а не знам кой съм, не знам какво съм, от къде съм, з ...