16 сент. 2008 г., 15:02

То се събуди... 

  Проза
1321 0 3
16 мин за четене
То се събуди...
То се събуди, разтърка очите си. Протегна се. Изведнъж очите му се обляха от много силна, ярка светлина. То отвори първо едното си око, но не доби представа къде се намира с него. Отвори и другото. С премигвания и полуотворени очи огледа помещението. Светлината беше много силна и много го дразнеше. Намираше се в обширна голяма бяла стая, на която стените излъчваха тази дразнещо ярка, бяла светлина. То беше голо, чисто голо. Но какво от това? В главата му минаваха хиляди мисли, хиляди въпроси, нито един отговор.
Какво е то? Кой е? Защо е тук? От къде е? Какво е това място? Защо не помни нищо? Въпросите продължаваха до безкрайност. То се изправи от леглото, и то бе чисто бяло. Легло - ето, знаеше значението на тази дума. Знаеше, че леглото е легло. Първият отговор дойде. „Има надежда" - помисли си То. Стана и тръгна да върви, но не можа да се задържи и падна. „Ох, заболя ме! Болка! Откъде знам тези думи и значенията им, а не знам кой съм, не знам какво съм, от къде съм, з ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Койчев Все права защищены

Предложения
: ??:??