***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКАТА. Како Ружкеее! (Поглежда към бебето и пак се обръща към къщата.) Како Ружкеее!
Излиза Ружа. Бърше сълзите си, още плаче и хълца.
ЦИГАНКАТА. Какво ти е, како Ружке? Неква беля ли е станала?
РУЖА (маха с ръка – „Остави, не питай!“). Ти къде се изгуби цяла седмица?
ЦИГАНКАТА. Нали се върнах?! Излъгах ли? Не съм! (Тръгва към бебето, но се връща няколко крачки.) Донесох ти внука. Колкото е мой, толкова е и твой. И ти имаш право на това щастие. (Връща се, да вземе бебето.) Я, той се събудил! (Взема го и го подава на Пена.) Хайде, бабо, честита радост!
РУЖА (дърпа се, крие ръцете си зад гърба, не иска да го вземе). Какво е това?
ЦИГАНКАТА. Как какво? Човек! Внукът ти. Синът на Мойсей.
РУЖА (изто ...