6 min reading
(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи недоволна гримаса. Гъстите корони на дърветата пропускаха минимално количество светлина, което допринасяше още към обстановката.
-Все едно сме се запътили към бърлогата на злата вещица, а Транс? –извика шеговито Релик, и се обърна през рамо с обичайната грейнала усмивка.
След приблизително час спряха за да отдъхнат. За пореден път цареше мълчание. Реши че ще остави Транс да говори само когато пожелае. Беше търпелив по природа, и за това ловът така му се отдаваше. От някъде се чуваше лек грохот. Транс се обърна в посоката от където идваше звукът, а след това се обърна към водача си с въпросително изражение.
-Водопадът ‘Гръмотевици’, спускащ се от четиристотин метрова отвесна скала. Случвало се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up