(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи недоволна гримаса. Гъстите корони на дърветата пропускаха минимално количество светлина, което допринасяше още към обстановката.
-Все едно сме се запътили към бърлогата на злата вещица, а Транс? –извика шеговито Релик, и се обърна през рамо с обичайната грейнала усмивка.
След приблизително час спряха за да отдъхнат. За пореден път цареше мълчание. Реши че ще остави Транс да говори само когато пожелае. Беше търпелив по природа, и за това ловът така му се отдаваше. От някъде се чуваше лек грохот. Транс се обърна в посоката от където идваше звукът, а след това се обърна към водача си с въпросително изражение.
-Водопадът ‘Гръмотевици’, спускащ се от четиристотин метрова отвесна скала. Случвало се ...