Себе си ли търся или теб. Вече не знам колко дни се лутам из тъмнината на любовната болка и не разбирам какво се случва с мен. Не разбирам и с теб какво се случва. В един момент ми липсваш,искам да те видя, да те докосна, да целуна меките ти устни... А когато се доближим, ти си толкова студен. Протягам ръка, но ти сякаш бягаш надалече. Изведнъж всичко наоколо замръзва, а моето сърце се сковава от студа, с който го обгръщаш ти. В очите ти има пламък, който не съм виждала другаде... има толкова много живот, толкова много любов и щастие. Ти си добър, истински си... Толкова много качества... и тъкмо мисля, че започвам
да те опознавам... тъкмо мисля, че се доближавам до теб и ти се връщаш няколко хода назад.
Никoй никога не ми е действал така, както ми действаш ти. Никога не съм се побърквала толкова от нечия усмивка и никога не съм желала толкова много нечии устни... Когато вкусих от плода на щастието с теб... нямаше по-щастливо момиче от мен, а когато за първи път ме нарани, все едно заби ...