Себе си ли търся или теб. Вече не знам колко дни се лутам из тъмнината на любовната болка и не разбирам какво се случва с мен. Не разбирам и с теб какво се случва. В един момент ми липсваш,искам да те видя, да те докосна, да целуна меките ти устни... А когато се доближим, ти си толкова студен. Протягам ръка, но ти сякаш бягаш надалече. Изведнъж всичко наоколо замръзва, а моето сърце се сковава от студа, с който го обгръщаш ти. В очите ти има пламък, който не съм виждала другаде... има толкова много живот, толкова много любов и щастие. Ти си добър, истински си... Толкова много качества... и тъкмо мисля, че започвам
да те опознавам... тъкмо мисля, че се доближавам до теб и ти се връщаш няколко хода назад.
Никoй никога не ми е действал така, както ми действаш ти. Никога не съм се побърквала толкова от нечия усмивка и никога не съм желала толкова много нечии устни... Когато вкусих от плода на щастието с теб... нямаше по-щастливо момиче от мен, а когато за първи път ме нарани, все едно заби нож в сърцето ми... и всеки следващ път го забиваш все по-надълбоко. Когато ти се обадя, си толкова смутен... сякаш за първи път чуваш гласа ми в слушалката. А преди не беше така. Преди ти всеки ден се сещаше за мен, казваше, че ти липсвам и ми обещаваше света.
Никога не си бил като другите... всеки казва нещо, но не го върши. Когато ме спечели, ти не бе такъв. Усмивката винаги грееше на лицето ти и сякаш това бе, което толкова силно ме привлече. Странен си, различен си... и не искам да променям нищо в теб, но... толкова е дълбока раната, която ми нанася твоето безразличие. Мисля за теб постоянно. - Ден и нощ. Сънувам те, а на сутринта отново ти си пред очите ми. Когато видя дневна светлина, си мисля дали си някъде навън или пък спиш и не виждаш колко хубаво е. Вечер се чудя дали си на работа или пък вече си си вкъщи... дали вече си в леглото или си на масата със семейството си. През нощта, когато се събудя, за да пия вода, се чудя
какво ли сънуваш...
Мисълта, че мога да те загубя, ме побърква... а защо толкова съм се привързала, защо ми липсваш така... Нямам сама за себе си никакво обяснение... полудявам и не зная какво да правя. Никoй не ми е действал така, никoй никога не е бил така безразличен и същевременно толкова заинтересован от мен. Никoй не ме е целувал с такова желание и не се е отнасял с такова невнимание...
Не разбирам... не разбирам. Знам единствено, че ми липсваш всяка минута, в която съм далеч от теб и че копнея във всеки един миг да виждам очите ти...
Дано да си щастлив, с или без мен... и нека никога пламъкът не изчезва от очите, а усмивката от лицето ти. Влюбена съм в теб и точно затова съм готова да си отида, за да си щастлив... ако това е, което поискаш ти, аз ще го направя!
Не разбирам... но сигурно и не трябва!