Цяла седмица от тъмно до тъмно съм на работа. Минусови температури, вятър, киша... После, докато напазарувам и сготвя... Това мойто живот ли е? През вечер простирам или събирам прането в тоя студ, а моят ми крещи:
- Затвори балкона, че умрех от студ!
- Айде да се сменим, аз ще държа дистанционното, без да ми треперят ръцете, ти попростирай малко, мислиш, че ми е хубаво ли?!
- Айде не мърмори, а затвори, да не дойдем аз да ти затворим тая уста...
Ще започна да тренирам джудо, ах как скоро ще започна... и тогава ще видя как ще ми отговаря... Стига съм мечтала!
Сервирам вечеря всяка вечер и в девет имам чувството, че е полунощ. Довличам се до леглото и... вече трябва да ставам за работа. По-рано сънувах, сега от пуста криза ли, що ли, и не сънувам, нема време.
Събота и неделя. Време за почивка... от служебните задължения, но от домашните – не. В събота - пак пазаруване, готвене за два дни, пране и други леки занимания. Накрая, отпочинала, почти починала, пак съм в леглото. Защо ли ме боли така гърбът?! А, днес за разнообразие бърсах прах и гладих.
И... ето я неделя сутрин! Пия дълго кафе, разлиствам вестници, ще погледам телевизия... Ужас и безумие! Какви са тия вестници, какви са тия новини, нарочно ли го правят, аз се чудя? Депресия в работата, в магазините - още по-страшна. Цените в сравнение със заплатите, още се чудя как се оправям... Единственият ми ден за отмора и развлечение и... на първа и последна страница пожари, побоища... По каналите разследвания, кражби, депутати... Страшно! Как да релаксирам, как?!
Миналата неделя моят гледа телевизия. Влизам и го питам;
- Какви са тея пъшканя и охкания? Какво пак гледаш?
- Тенис. Играят Шарапова и Азаренка. Тая Шарапова каква е добра...
- Дай дистанционното и аз искам да погледам.
Не ми го даде, до бой стигнахме и не го пусна.
Тая неделя същата история.
- Чуваш ли какво ти казвам? И аз искам да гледам телевизия, и на мен ми е единствения почивен ден.
- Няма да ти дам да гледаш, пак ще изпаднеш в депресия. Новини не гледаш, защото те травмират, спорт не обичаш, омръзнало ти било от Джовинко и Кличко. Екшъните не са по твой вкус, има много насилие и кръв, сериалите те изнервят, защото докато стигнат до хепи енд, винаги има много изневери, клюки, а ти си чувствителна и не издържаш, като има несправедливост.
- Искам поне един час да се отпусна пред телевизора, да погледам нещо хубаво, което да ме зареди, за да ми се иска утре да стана и да ида на работа свежа, а не като премазана от валяк. Толкова много ли искам?
- Има само един канал, в който няма скандали, убийства, разправии, а само хепи енд.
- Давай го!
Сега всяка вечер гледам някакъв сериал с много любов, ама много ти казвам, Миче. Не се карат, няма напрежение, само любов. Гледам половин-един час и си лягам доволна, че някъде има хора, които се обичат. Ама като казвам обичат... То по няколко пъти се обичат... Има серии, в които няколко мъже обичат една жена, ама как само я обичат, като за световно ти казвам. Миналата серия имаше повече жени и само двама мъже, но нито се караха нито... Любов! Два часа ги гледах, мале, Миче, що сме пропуснали у тоя живот. И аз ти викам понякога, че живея добре. То това живот ли е мойто? Вчера главната героиня беше червенокоса, днес гледам се е изрусила, нещо не схванах какво точно става в тоя сериал. Питам мъжа ми:
- Тея май накрая ще се оженят, гледай каква любов само, тоя ще я изяде.
- Ще се оженят, да не са луди? После да седят като нас и само да гледат...
Какво общо имаше с нас, не го разбрах?! Мъже!
Лягам, утре трябва да ставам рано, да ходя на работа... Хич да не се женят тея от сериала... Като си спомня навремето и ние... каква любов само... После... какво стана...
Напоследък и аз пъшкам като тея от филма. Като простра и се мушна запъхтяна на топло в леглото до моя и той ме пита:
- Ах ти, палавнице, как тежко дишаш, иска ти се нещо по-така нали?!
Глей колко е прост, какво може да ми се иска, щом си лягам, ами да спя, какви тъпи въпроси само. Обръщам се и заспивам, хич и не му отговарям.
Трябва да питам утре моя как се казваше тоя сериал и по коя програма го дават, та да ти кажа да го гледаш. Много разтоварващ, много. Няма по половин час реклами, та да се чудиш после новини ли си гледал, или филм, па и за какво ставаше дума във филма. Леки серии, от живота... Как се казваше... Пор... Парно канал, пу пепел ми на езика ама... нещо такова, абе топлина и любов само... Ще го питам и ще ти кажа, препоръчвам ти го. Няма грабежи, няма ужаси, качване на цени за празниците. Абе никакво напрежение, това е единственият отпускащ канал, гледай го.
- Какво ме питаш? Да, излиза по време на филма и се бави в банята. Ти па, как ти хрумна, мислиш ли?! Утре ще проверя. И твоят ли така прави? А, преди, сега вече не. Ей, не случихме на мъже с теб. Добре, айде отивай да пускаш пералнята. Твоят какво прави? Бокс гледа?! Знам какво е бокс, двама по потници и боксерки се млатят, това ако е спорт. Знам какво е аркада, не ми напомняй. Веднъж пак му отказах и той ми каза, че ще си намери любовница. Аз си мисля, че един мъж задължително трябва да си има законна съпруга и една любовница. Съпругата да върши домакинската работа, а любовницата да я ползва за екстри, когато му омръзне да държи дистанционното, да има какво друго да държи. Твоят се е променил, вече ти помага?! Ти пускаш пералнята, той ще простира?! За да имате време заедно да гледате телевизия? И ти дава да държиш дистанционното?! А стига де! Това е нещо интересно. Айде утре ще ми разкажеш, че умирам за сън. Какво тренираш?! А, ясно! До утре! От колко си на тренировки? Ше дойда, да! Чао, мила.
© Светлана Лажова All rights reserved.