Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стара, скоро подкарах осемдесет... Вдовица съм. И съм със счупен таз, заради което не мога да се движа сама. Дъщеря ми е наела жена да се грижи за мен, защото тя е много заета. И моята единствена радост сте вие, млади хора.
Ще чакам да ми отговорите с писмо как сте и какво правите като не сте в телевизията.
Ваша почитателка: Славка Стоева от К.
Скъпи Антония и Петър,
Вие не ми отговорихте, но аз продължавам да ви гледам. Навън се запролети. Кокичетата в градинката ми прецъфтяха. Лалетата и зюмбюлите напъпиха. Има и трева. Много трева. Ех, ако бях здрава щях да прекопая всичко и една тревичка нямаше да оставя. Ама като не мога да се движа чакам някой да се сети. А те - все заети с техните си рабо ...