Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стара, скоро подкарах осемдесет... Вдовица съм. И съм със счупен таз, заради което не мога да се движа сама. Дъщеря ми е наела жена да се грижи за мен, защото тя е много заета. И моята единствена радост сте вие, млади хора.
Ще чакам да ми отговорите с писмо как сте и какво правите като не сте в телевизията.
Ваша почитателка: Славка Стоева от К.
Скъпи Антония и Петър,
Вие не ми отговорихте, но аз продължавам да ви гледам. Навън се запролети. Кокичетата в градинката ми прецъфтяха. Лалетата и зюмбюлите напъпиха. Има и трева. Много трева. Ех, ако бях здрава щях да прекопая всичко и една тревичка нямаше да оставя. Ама като не мога да се движа чакам някой да се сети. А те - все заети с техните си работи, само им е до плевене. Пращам ви по една мартеничка, че гледам нямате закичени, явно никой не се е сетил да ви сложи.Носете ги със здраве и споменавайте баба си Славка. И ми отговорете най-после...
ваша Славка Стоева
Скъпи Антония и Петър,
Защо не ми отговаряте? По телевизора ми се усмихвате и говорите сладко, сладко, а не намирате време да зарадвате една стара и болна жена. Знаете ли какво е по цял ден да си сам и да няма с кого да размениш поне една дума? Отде ще знаете? Но и вие ще остареете някой ден и тогава ще видите. „Като дойдеш на мяра ще хванеш вяра”- казваше моята майка лека ù пръст. Чакам да ми пишете.
Баба Славка
Антония и Петър,
Разбрах, че се срамувате да ми пишете. Така е то: Като си здрав и млад всички те уважават, а като остарееш никой не те брои за човек. Ама както ви казах и вие ще дойдете на моя хал. И да знаете: ще се оплача от вас на премиера. Изглежда ми добър човек като го гледам по телевизията.
Славка
Уважаеми, господин премиер,
Пише ви една стара и болна жена от град К. Аз съм почти на осемдесе, вдовица съм, и съм болна. Преди три години си счупих крака и от тогава не мога да се движа сама. Дъщеря ми е наела жена да ме гледа, щото тя ходи на работа и не може. Редовно ви гледам по новините изглеждате ми свестен човек. Аз писах на водещите на сутрешния блок Антония и Петър няколко пъти, но те не ми отговориха, ако може предайте им адреса ми и ги накарайте да ми пишат, много ви моля. И ако може да ми пратите някой лев, че животът е много скъп. Благодаря предварително. Да си жив и здрав и да управляваш дълго.
Ваша приятелка: Славка Стоева
Господин премиер,
Преди десетина дни ви писах, но вие още не сте ми отговорили. Какво става? Свързахте ли се с Антония и Петър, щото и те не ми пишат?
И ако може пратете ми поне двеста лева или една инвалидна количка с моторче и автоматично управление. Ако решиш да ми пратиш количка, не ми пращай пари. Благодаря ти от сърце.
баба Славка от К.
Господин премиер,
Какво става? Не ми отговаряте, разбирам, но поне пари да бяхте изпратили. Какво са за вас двеста лева? Бълха ви ухапала. Ама така е то: Дай му на човека власт и му гледай сеира. Ама и вие ще остареете, от мен да го знаете: „Като дойдеш на мяра ще хванеш вяра”- както казваше моята майка. Няма да си вечно министър - председател. Някой ден като станеш обикновен човек ще се сетиш за баба си Славка, ама ще е късно.
Славка от К
Уважаема, госпожо,
Както знаете страната ни преживява кризисен период и много хора са в тежко финансово и здравословно състояние. Не е възможно да се изпълнят желанията на всички.
Институциите правят каквото могат и за болните дечица с редки заболявания, и за онкологично болните също така за инвалидите и пенсионерите, но направеното винаги е недостатъчно. Надяваме се в недалечно бъдеще страната ни да излезе от кризата и всички да са доволни.Прилагаме законовите разпоредби, по които можете да получите надбавки чрез ТЕЛК и Социално подпомагане. Надяваме се, че сме ви били полезни.
Останете със здраве.
Отговорник „Социални дейности” при кабинета на министър председателя на Република България:
Г. Боянова
Абе, господин премиер,
Вие се подигравате с белите ми коси. Аз като човек, който искрено ви уважава ви помолих за конкретна помощ, а не за общи указания и то чрез канцеларията ви. Аз да не съм ви някаква си подчинена? Писах ви и пак ще повторя: Ако искате да помогнете на мен, старата и болна жена пратете ми пари, или инвалидна количка с двигател. Разочарована съм от тебе и от твоите хора . И ако доживея до следващите избори, няма да гласувам за тебе, да знаеш.
Право са казали хората. Това не е, което е. Не е я! И ти не си цвете за мирисане. Повече няма да си губя времето с тебе.
Славка
Всъщност това наистина не е, което е. Зрънцето истина е в писмата, които болната ми майка упорито пишеше до телевизията и до премиера. Разбира се, те не попаднаха изобщо в системата на пощите, но тя не преставаше с постоянството, поради, което съчиних разумен отговор и импровизирах реално получаване. Резултатът: поне засега спря да пише. Дано премиерът да ми прости, че изгуби един избирател.
© Дочка Василева Все права защищены