Хлъц! Цък! И май язък!... Закъснях ли или подраних? Ей, на – слънцето се скри, а аз… Чак сега разбрах, че имало конкурс за лъжата. И как да я обяснявам тая пущина - опашата ли е, с крака ли или да е с уста? Вярно, че трябва да е на една ръка, ама кой ти е виждал истинските ù части - физическите, де? Може и повече ръце да има! Тя всъщност някаква или никаква е, щото – такова, аз … Съвсем се смотах и обърках още отначало, та - не ми намирайте кусури, нито ми се сърдете, ако прекаля и така я посоля или пък я подсладя, че… Ама, чакайте, де!...
И ни в клин, ни в ръкав си викам: „Ще взема да се пробвам!“, па хващам една дума за началото, а след това за края и като почвам да я разтягам, и да я дърпам, и да я дъвча, и да я суча, и да я удрям, и да я подхвърлям нагоре, а после да я спускам надолу, и да я плъзвам лекичко надясно, малко наляво, та чак на мен ми стана жал, че така я намачках цялата едно хубавичко и взе, че заприлича на… нищо. За съжаление от нея не стана лъжа, защото нямах честта ...