Вдъхновение да напиша това произведение ми даде интелектуален спор с дама на тема - "За какво може и за какво не може да се пише".
Казвам дама, за да избегна неяснотата относно семейното ѝ положение, висящо между термините госпожа и госпожица. В английския език има някакъв компромис, който се произнася като "Мъз", при нас все още липсва, въпреки че ми се върти на езика нещо като "госпожцица". Наскоро чух един политик да се изцепва, че не можело да се казва „Дами и Господа“, а на български било „Госпожи и Господа“. Направо ме хвърли в размисъл. Да не би пък да искаше да каже, че в България няма дами?
Няма да споделя с вас името на въпросната дама, най-малкото с гадничката мисъл да създам малко работа на бъдещите си биографи да се поровят малко в търсене на музата на великата творба - "Трактат за кенефа". Предполагам, че през десетилетията и в безчислените преводи, тънката разлика между "кенеф" и "тоалетна чиния" ще бъде заличена, но това е съдбата на великите творци - винаги някой ги ра ...