2 min reading
---
Тинка с мъка избута Панталей встрани от групата на най-близките опечалени. Тялото ù, средно на ръст, се справи стоически с поредното предизвикателство на количката. Панталей искрено се възхищаваше на усърдието и ината, с които тази жена превръщаше всяко усилие в игра. Изящните вълни в косата ù винаги бяха подредени. Мъдрата им белота я правеше да изглежда по-възрастна, но Тинка никога не я оскверни с цветните вредители на съвремието. Две черни фиби, като криле на лястовица, неизменно красяха гъстите облаци в косата ù. Бе истинска — към себе си и към приятелите!
И сега ръката ù приглаждаше раменете на Панталей, в опит да озапти подскоците им след засилилия се тремор. От дълги години възрастният мъж водеше борба с растящия брой диагнози, но днес нямаше нито сили, нито желание за това. Вестта за кончината на Елизабет го запрати в спомени за време, в което тичаха един към друг, а щастието искреше в ръцете, очите, мислите и караше сърцата им да летят. Писмото подаваше от джоба на сакото ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up