2 мин за четене
---
Тинка с мъка избута Панталей встрани от групата на най-близките опечалени. Тялото ù, средно на ръст, се справи стоически с поредното предизвикателство на количката. Панталей искрено се възхищаваше на усърдието и ината, с които тази жена превръщаше всяко усилие в игра. Изящните вълни в косата ù винаги бяха подредени. Мъдрата им белота я правеше да изглежда по-възрастна, но Тинка никога не я оскверни с цветните вредители на съвремието. Две черни фиби, като криле на лястовица, неизменно красяха гъстите облаци в косата ù. Бе истинска — към себе си и към приятелите!
И сега ръката ù приглаждаше раменете на Панталей, в опит да озапти подскоците им след засилилия се тремор. От дълги години възрастният мъж водеше борба с растящия брой диагнози, но днес нямаше нито сили, нито желание за това. Вестта за кончината на Елизабет го запрати в спомени за време, в което тичаха един към друг, а щастието искреше в ръцете, очите, мислите и караше сърцата им да летят. Писмото подаваше от джоба на сакото ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация