След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънка най-световната глупост, която прегрелият му мозък можа да роди. Ядоса се на стеснителността си, взе цветето и тръгна.
– Когато си отпочинеш, покани ме на разходка под моста – закачливо го подкачи девойката. – Или ела да ти направя един хубав масаж. Тъкмо приключих успешно курса.
Докторът вдигна ръка за сбогом. „Магаре! Идиот! Глупак! Ми нали ще се жени скоро?“, оправда себе си. – „Ама умирам да ми направи масаж!“; „Га-га“ – съгласи се гарванът с него, прелитайки над главата му, препълнена като кош с еротични желания.
Вечерта Емануил отново се зачете в специализирания медицински сайт и пак попадна на същата новина. Нещо страшно идваше и здравната система щеше да се срине като Троя, ако идио ...