ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръгнали.
- Любовта ми се струва... недобросъвестна. – Каза го убедително, при това без никаква връзка с действителността: или поне тази, която бе пред очите. Гледаше през прашния прозорец на вана и чакаше да се смени това, което виждаше. Още бяха в града, хората бързаха, други се смееха, а трети не бързаха да се смеят, просто чакаха да светне зелено. Едно дете се спъна в счупена плочка, заплака, дотича майка, шибна му як шамар и то млъкна, само посиня. Това то ще го помни.
- Тръгнали сме да купуваме грозде, а ти мислиш за любов! Изчакай поне да стане на вино, пък тогава търси съвест – я в него, я в любовта! Да ти имах проблемите. – Човекът до него бе пълен, дебел всъщност, як и ухилен. Коремът ...