И той си минава и върви, идва и не си отива, седи си там просто. Ти си отиваш.
Но тогава, моментът, си мислиш, е дошъл. Обаче тоя момент идва, докато се усмихнеш, минава, а след малко осъзнаваш, че изобщо е бил момент. А то какво. Три Бири, три водки, лед и някой и друг изстискан лимон, три часа с НЕНОРМАЛНА скорост, силна музика... пръска. Смях, три смяха, три изрода, три часа през нощта, още три водки, още лед, един, два, три погледа, един от тях - важен, един от тях - влажен, повече от три часа усмихнати. Три пъти УРА!
После две усмивки, две нощи, няколко омразни думи, няколко погледа в едно и два кревата. И две глави, една до друга, във формата на буквата Г, близо почти да се ударят една в друга, всяка на своя си чаршаф, без възглавница, твърде топло е за възглавница, копеле, нищо, че е още юли, върху двата кревата. Не се гледат. Едната гледа, другата спи. Или по-точно казано, едната спи, другата гледа. Вероятно тази, която спи, знае толкова малко, че е момент, колкото и будната. П ...