24.
Най-шантава история там беше с “нападението” на Погребите.
Те се намираха извън града. Какво ли нямаше в тях. Виждал съм дори немски пушки и патрони с пречупен кръст.
Та давахме караул там. На пост, подчаси, почиващ... Не е леко, особено, ако си втора мръсна смяна.
Него ден войниците бяхме на кино. Аз в неделя заран гледах филма – италиански, “Черната овца”. За двама братя-близнаци. Единият депутат, другият дребен мошеник. Който използва абсолютната прилика с брат си за всякакви далавери.
Между другото, накрая не се разбира кой брат остава в Рим и отива в парламента и кой заминава на юг – далеч от суетата. Подобен финал има в “Двойникът”, но някак си... Нали е сниман по-късно, прекалено близки са идеите.
Гледахме филма. И тъкмо жената на депутата отиде на гости на брат му, а той й беше казал, че осиновил едно сираче и мадам му купила кукла, пък от банята излиза образа на ръце с една сочна, напращяла, напъпила... Абе, войнишки поглед...
И разпоредителката казва: “Войниците, по трево ...