28.
Увлякох се по войнишки спомени...
Сладко нещо – хем е минало, хем е интересно днес, хем ти става мило като се сетиш какъв идиот си бил... Не, че нещо се е променило, де.
Сещам се за една бригада нейде 75-а година май. В Чепинци.
Софиянци ходеха там на риболов – в блатата.
А ние – един месец на картофи.
Не беше трудно.
Ставаме рано – нейде преди 5 часа, с автобуса на полето, тракторът вече минал и извадил дълги редици картофи, ние ги събираме в чували.
И после ги товарехме в ремаркетата – нейде към 9 часа. Защото наистина си бяхме работни, знаехме си интереса – свършваме, после почивка. До другия ден.
Правехме нейде по норма и половина на ден. А тая година страната яката беше закъсала за картофи. Имаше само в Софийско. Но пък София гълташе картофите като гладен змей царкини.
Един ден се разигра страхотна сценка, която и досега ме кефи.
Някъде след 10 часа, таман съм се проснал в щаба и спя, дежурният ме вика. Дошли някакви коли и с тях бригадирски шефове. ...